За нас в „Центифолия“ е истинско удоволствие да представим една книга, посветена на забележителна жена, забележителен артист, чийто талант далеч надхвърля ограничението на времето и средата.
Мара Нонова – Чорбаджийска е първокласен художник, но макар успешно да отстоява правото си на творческа еманципация, остава наполовина под сянката на извънредно надарения си и популярен съпруг, Чудомир. Освен това тя прекарва целия си съзнателен живот в Казанлък. Този град, дал на българското изкуство Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански и още десетки именити и по-малко известни майстори на молива и четката, трудно може да бъде определен като провинциален. Епицентър на розопроизводството, икономически свързан с Изтока и Запада, културно и образователно напредничав, от един момент нататък индустриално развит, Казанлък дава възможности за изява, които далеч надхвърлят тези на сравними по големина населени места.
В силно централизирана България обаче – реалност, подсилена от модела, наложен по време на периода на социализма, София е незаобиколим фактор в кариерата на всеки амбициозен артист. А Мара Нонова е амбициозна – не по вулгарния начин, като ламтеж за слава и пари, а по тихия, упорит и посветен начин на автентично надарения човек, който е доловил и осмислил императива на съществуването си като служба на изкуството. Скромната провинциална учителка по рисуване се осмелява да организира самостоятелни изложби в София едва в зрелостта си. Успехът им валидира очевидното – Мара Нонова – Чорбаджийска по нищо не отстъпва на съвременниците си, мъже и жени.
С приятелката си Елисавета Консулова – Вазова споделя любовта към проникновения портрет и към цветята, с Данаил Дечев, Борис Денев и Иван Христов - техниката на смелата мазка, някъде между импресионизма и разклоненията на постимпресионизма, с друг семеен приятел – Константин Щъркелов, ефирната лекота на акварела. Любовта й към Сезан и фовистите е очевидна и същевременно никога не прекрачва в територията на епигонството.
Чудесната студия на проф. Марин Добрев ни въвежда в обстоятелствата на нейния творчески път като умело вплита в една фабула изворите на вдъхновението й, ограниченията на средата, загатнатите разочарования и много радости на семейния й живот. Накрая оставаме с усещането за живот, възнаграден с дълбок смисъл, живот в служба на изкуството, на децата (тя няма свои, но обучава поколения в любов към изкуството) и не на последно място, на съпруга си, чийто равнопоставен по интелект, наблюдателност, чувствителност и дълбочина житейски партньор остава до самата му смърт. За нас остава изненадата и радостта от от общението с тази великолепна живопис, с майсторските рисунки, акварели и сангини – творби, които не биха посрамили най-големите световни галерии.
Монографията „Мара Нонова – Чорбаджийска (1894-1974), представена от Марин Добрев“ е издание на Фондация „Чудомир“ и литературно-художествен музей „Чудомир“, Казанлък с финансовата подкрепа на община Казанлък, Ротари клуб, Казанлък и Фондация „Роза“ в ограничен тираж. Фотографиите са дело на Тодор Пашов и Марин Добрев, студията – на Марин Добрев.
